ПРОДЪЛЖАВАЩО ОБУЧЕНИЕ НА МЕДИАТОРИТЕ. ТЕХНИКИ ЗА НАПРЕДНАЛИ
Адв. Надя Банчева
„Академия Медиация“ – лицензирана от Министерство на правосъдието на Република България обучителна организация по медиация
Медиаторските техники, описани в изложението по-долу, са синтезирани от частната ми практика, както и като съдебен медиатор при Центъра за спогодби и медиация при Софийски градски съд и Софийски районен съд в периода 2012-2025 година, в над 37 медиационни процедури с над 85 срещи - общи и/или индивидуални, с обща продължителност на срещите над 10 000 минути, повечето в комедиация, предимно по вещни, облигационни, имуществени и семейни спорове. Споделям ги, с цел да бъда полезна за колегите с по-малък или без опит в реални медиации, и с уговорката, че всеки медиатор следва да изработи свой стил и индивидуален подход в работата, предвид конкретния казус и страни, както и в синхрон със своите лични качества, подготовка, сфера на действие и ценностна система.
The mediation techniques described in the presentation below are synthesized from my private practice as a mediator and as a court mediator at the Center for Settlement and Mediation at the Sofia City Court and Sofia District Court in the period 2012-2025, in over 37 mediation procedures with over 85 meetings – general and/or individual, with a total duration of the meetings of 10 000 minutes, most in co-mediation, mainly in property, obligation, inheritance and family disputes. I share them with the aim of being useful to colleagues with the less or no experience in real mediations, and with the understanding that each mediator should develop his own style and individual approach to the work, given the specific case and parties, as well as in sync with his personal qualities, training, scope of practice and value system.
продължаващо, обучение, медиатори, техники, напреднали
continuing, training, mediators, advanced, techniques
Въведение
Медиацията, като алтернативен способ за разрешаване на спорове, може да има голямо въздействие върху правораздавателната система в страната, тъй като тя е интердисциплинарна практика - междинно звено между правото, психологията, както и включваща експертиза в областта на конкретния спор. В рамките на една процедура по медиация могат да бъдат разрешени множество на брой спорове, съответно висящи съдебни дела, между две и повече страни. Именно поради спецификите на този мултидисциплинарен способ за разрешаване на конфлики, следва да участват активно и други специалисти, освен юристите, а именно: психолози, икономисти, инженери, лекари и др.
Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 2 от Закона за медиацията[1] на Република България, медиатор може да бъде дееспособно лице, завършило успешно курс на обучение за медиатор. Предвид това, че медиатори могат да бъдат и лица без юридическо образование, както и предвидената възможност те да изпълняват функциите на съдебни медиатори, задачата на обучителите по медиация се усложнява значително.
Обучението на медиаторите в България нормативно е уредено в Наредба № 2 от 15 март 2007 г. за условията и реда за одобряване на организациите, които обучават медиатори; за изискванията за обучение на медиатори; за реда за вписване, отписване и заличаване на медиатори от Единния регистър на медиаторите и за процедурните и етични правила за поведение на медиатора[2], приета съгласно чл. 8, ал. 4. от Закона за медиацията /наричана по-нататък Наредба 2/.
От приемането й през 2007 г. досега тя е изменяна 3 пъти – 2011 г., 2017 г. и 2020 г. В близките месеци предстои да бъде променена още веднъж, със сериозни допълнения и изменения, във връзка с повишените очаквания на обществото, свързани с въвеждането на задължителен елемент на медиация в правораздавателния процес, повишаване изискванията за експертизата на медиаторите и съответно на стандартите за обучение по медиация.
Минималните нормативни изисквания за обучение на медиатори са закрепени в чл. 8-11а от Наредба 2 и Приложение 2 към нея /за сертифициращите обучения/ и Приложение 2а /за допълнителното обучение по специализирана медиация/. Предвидените 60 учебни часа в чл. 8 от Наредбата са недостатъчни за постигане на високо ниво на подготовка на медиаторите. В този времеви диапазон освен теоретичната и практическа подготовка трябва да се включи и изпитната част – писмен тест, ролева игра с казус, анализ и събеседване. По тази причина следва да бъде обърнато сериозно внимание на продължаващото обучение на медиаторите, като всеки специалист би могъл да се профилира в сферата на своите основни професионални компетенции или да избере и нова, в която да се задълбочи и развие. Предвид това, че съгласно българския Закон за медиацията, медиатори могат да бъдат и лица без юридическо образование, както и предвидената възможност те да изпълняват функциите на съдебни медиатори, задачата на обучителите по медиация се усложнява значително.
През 2020 г. бяха издадени „Стандарти за обучение на медиатори“ в рамките на проект, изпълняван от фондация „Парньори-България“[3] /наричани Стандарти/. Би следвало тези Стандарти да бъдат заимствани и доразвити в българското законодателство, уреждащо сертифициращото и допълнителното специализирано обучение на медиаторите.
Техники за напреднали медиатори
Техниките, описани в изложението по-долу са синтезирани и изпитани в частната ми практика, както и като съдебен медиатор при Центъра за спогодби и медиация при Софийски градски съд и Софийски районен съд в периода 2012-2025 година, в над 37 процедури с над 85 медиационни срещи - общи и индивидуални, с обща продължителност на срещите над 10 000 минути, повечето в комедиация, предимно по вещни, облигационни, имуществени и по-малко семейни спорове. Споделям ги с цел да бъда полезна за колегите с по-малък опит в реални медиации и с уговорката, че всеки медиатор следва да изработи свой стил и индивидуален подход в работата, предвид конкретния казус и страни, както и в синхрон със своите лични качества, подготовка, сфера на действие и ценностна система.
Подготовка за процедура: Да се четат ли материалите по делото, ако има съгласието на страните, или не? Някои медиатори предпочитат да са добре запознати с детайлите по спора и гледните точки на страните чрез четене на исковата молба, отговора на искова молба, приложенията към тях и определението на съда, ако има такова. Но това донякъде сугестира медиатора и е възможно да го подведе в нежелана посока. Предпочитания от мен подход е запознаване с предмета на спора в най-общ план – например: спор за родителски права и делба след развод, или спор за запазена част от наследство с искане за отмяна на завещателни разпореждания, или спор с искане за обявяване нищожност на привидна сделка и делба; на какъв етап е съдебното дело – размяна на документи /чл. 131 ГПК/, има ли доклад по делото /чл. 140 ГПК/, има ли проведено първо заседание, събрани ли са доказателства и направени ли са експертизи. По-подробно внимание, обаче, следва да се обърне на изследване личността на спорещите страни: пол, възраст, опит, професия, бизнес или лична история, наличие на роднинска и/или друга дългосрочна връзка между тях, здравословно състояние – физически и психическо, участие в други предходни или текущи конфликти, свързани или не с ответната страна и др., както и на представляващите ги в процедурата по медиация адвокати /млади или опитни, специалисти в конкретния спор или семейни приятели, уредено ли е адвокатското възнаграждение, тъй като често това оказва влияние върху държанието на страните в медиационната процедура/. Това е така поради спецификата на методите и техниките в медиацията, характеризиращи я като етично въздействие върху спорещите страни и техните представители, с цел подпомагането им, чрез елиминиране на емоционалните страни, да преминат към логическо мислене и ефективно намиране на допирните точки в техните интереси. Медиаторът, освен вещ в своята област на професионални компетенции, следва да бъде и добър приложен психолог. Освен точните и професионални въпроси за изследване на фактологията по казуса, отделяне на спорните от безспорните въпроси и изследване на случая в детайли, той на първо място трябва да осигурява сигурна работна среда в стаята за медиация чрез установяване на ясни правила за провеждане на процедурата, спазване принципите на равнопоставеност, чрез уважителното отношение към гледните точки и личността на спорещите страни. По тази причина препоръчвам първоначалния разказ на фактологията по казуса да се предостави на самата страна, а не на нейния адвокат. Тъй като при излагането на фактите от страната, медиаторът може, чрез методите на активното слушане, да установи, кое е най-важно за нея според ценностната й система. В повечето случаи, в изложението си, тя започва с него /за едни това са отношенията, за други – чувствата, за трети – парите и материалните придобивки/. Този първи разказ служи и за внимателно сканиране от страна на професионалиста на езика на тялото на интервюираната страна – поза, жестове, мимика, бързина на говора, посока на погледа, които служат като важни първоначални ориентири, подпомагащи работата по случая в логическата му част при изясняване на интересите, генериране на решения и намиране на компромисни точки.
МедиАция или медиТация: Друг важен елемент от подготовката е менталното състояние на медиатора преди процедура. Изключително важно е той да влиза в стаята изцяло празен от очаквания, мисли, други теми, емоционална натовареност в личен план, олицетворяващ философския термин „tabula rasa“ и готов да възприеме емпиричните впечатления от процедурата на момента, да импровизира, да бъде изцяло присъстващ тук и сега, да „танцува“ в казуса и детайлите му, да е гъвкав „като ластик“ – да се доближава и отдалечава, в зависимост от нуждата за скъсяване на дистанция или запазване на строго лидерство при воденето на процеса. Осъзнавам, че тази способност се добива с много опит, но бъде ли овладяна, е изключително благодатна за успешното провеждане на процедурата. За целта добрият медиатор следва да обръща внимание на психическото си състояние в краткосрочен и дългосрочен план. Също така би било добре и да прилага собствени методи за самоосъзнаване и контрол над психичното си здраве чрез упражняване на любимо хоби, практики като медитация, четене на приложна психология, индивидуални сесии с личен психолог/психотерапевт и др. Важен е постигнатия баланс на ментално, емоционално и психично ниво.
Облеклото на медиатора влияе на неговото, а оттам и на отношението на страните / адвокатите към процедурата. Най-важният принцип е да е уважително за страните и да е комфортно за него. Не във всички случаи е добре то да е строго формално – строгият костюм би стоял добре при медиация по търговски или политически спор например, но често един неформален стил на обличане би подпомогнал сближаването със страните и постигането на доверителното отношение с тях при спорове с личен елемент – семейни, делбени, наследствени, облигационни, вещни и т.н.
Подредба на стаята: Често се налага, медиаторът да прави компромис с помещенията за медиация - твърде тесни, липса на кръгла маса, невъзможност за осигуряване на конфиденциалност при провеждане на индивидуалните срещи и др. В тези случаи добрият професионалист намира най-оптималния вариант за подредба на мебелите в стаята, така че да благоприятстват зрителния контакт с него и с другите участващи в процедурата, да няма директна зрителна конфронтация и прекалена близост между спорещите страни; предвид собствената физическа сигурност – отдалеченост на медиатора от страните по възможност на повече от „една ръка“ разстояние поради честата емоционална натовареност на разговорите и предотвратяване на физически инциденти от неконтролирани реакции; съблюдаване на физическа дистанция за предотвратяване и гледането на записките на медиатора от страните и адвокатите им, поради честия им несъзнателен импулс да опитват да „проникнат в главата му“, като ги четат; отдалеченост на страната при изчакване извън стаята за медиация – да осигурява конфиденциалност на разговора, провеждан в нея.
Точност и пристигане навреме за процедура по медиация: Изключително важно качество на медиатора, показващо уважението му към страните и техния спор.
Записки на медиатора: Друг важен елемент от подготовката за всяка среща на медиатора е припомняне на записките от предходните срещи и имената на всички участващи в процедурата. Няма как медиаторът да респектира участващите и те да му гласуват доверие, ако той не демонстрира лично отношение към тях и познаване на детайлите по спора. Често се случва между медиационни сесии да има разстояние от по седмица, две и повече. Естествено е в забързаното ежедневие и професионална натовареност на медиатора, той да забрави имена, детайли по казуса. По тази причина бележките на медиатора са безценен негов помощник, още повече че, поради спазване принципа на конфиденциалност, протокол и звукозапис на срещата няма как да бъде правен.
Контрол в стаята за медиация: Медиаторът е ръководителят на процедурата по медиация. Той не разполага с властта на съдията, няма правомощия да налага глоби, не стои на подиум, не е отделен от страните с големи бюра, стъкла и разстояния, няма я тази формалност като в съдебна зала, няма я и държавната принуда и често охрана липсва. Той определя разположението на мебелите, на присъстващите в стаята, времевата рамка /съгласувано със страните/, видовете /общи и индивидуални/ и броя срещи, въпросите, ритъма на работа, темите и т.н. В природата на човека е закодирана психологическата / емоционална манипулация като инстинкт за оцеляване в сложната система на човешките взаимоотношения. За добрия медиатор е важно да я разпознава бързо и да я парира по мек и професионален начин, за да не се превърне от субект в обект на процеса. Често се шегувам, че медиаторите са „етични манипулатори“, подобно на т.нар. бели хакери. Този вид манипулация от страна на страните и/или адвокатите им се случва несъзнателно /при по-ниска интелектуална и емоционална интелигентност на страната/ и и/или напълно съзнателно /при по-високоинтелигентна страна/. В много случаи спорещият или неговият адвокат засипват медиатора с ненужна фактология и детайли по казуса, като често дори адвокатите бъркат стаята за медиация със съдебна зала и носят папките с доказателства, за да привлекат медиатора на „своя страна“ и да се опитат да „превземат“ контрола над процеса. През цялото това време медиаторът следва деликатно да парира тези опити и недвусмислено да показва, че той определя правилата в стаята, като: отклонява темата и насочва разговора в друга посока; провежда индивидуални срещи и прилага техниката „сверка с действителността“; прекрати сесията и насрочи нова за след час или ден например, когато установи, че една от страните е „зациклила“ в логорея и емоционални изблици и губи голямата картина; приложи дори метода на „раздвижване“ – ставане например да отвори прозореца или за да вземе нещо от другия край на стаята – по този начин изважда говорещия от ступора, неговата тема, разконцентрира го и може да зададе друг въпрос в исканата от него посока. Често при прилагане принципа на равнопоставеност и при изравняване силите на страните в защитената среда на процедурата по медиация „жертвата“, по-слабата страна в конфликта, се превръща в агресор – започва да диктува ритъма на преговорите, да поставя неизпълними условия, да желае да доминира в процеса. Това се случва, когато слабата страна твърде дълго време е била зависима емоционално, финансово, в социален и/или професионален аспект, или е търпяла тормоз емоционален и/или психологически. Това явление трябва да се следи от медиатора и да бъде предотвратявано с много търпение и такт, чрез даване възможност за изливане на емоциите /най-добре в индивидуална среща/, отношението към такава страна трябва да е със съчувствие и уважение, но трябва да бъде проявена и мъдра твърдост, за да бъде заявен контрола над процедурата. В противен случай, рискът да бъде изпуснат баланса и правилното насочване на преговорите е сериозен. Същият принцип важи и при първоначално обявения за „агресор“ в спора – медиаторът следва да не позолява да бъде обхванат от синдрома на „демонизиране на агресора“: Често се случва, при първоначални данни той наистина да е проявил агресивно поведение /заплахи, обиди идр/, но чрез последващо вникване в детайла да бъде установено, че „агресорът“ твърде дълго е търпял пасивна агресия, емоционален тормоз, неуважение, омаловажаване на личността му от страна на „жертвата“ и съответно - в конкретната ситуация не е сдържал емоцията си и е реагирал бурно. При изследване на дълбоките причини за действията на набедения за агресор често се оказва, че всъщност той е истинската жертва.
Доверително отношение със страните: Много важен елемент от работата на медиатора е изграждане на доверителното отношение с всяка една от страните, както и с всеки от присъстващите адвокати. Тук невербалната комуникация е от изключително значение: изправена стойка на тялото; открити ръце на масата, постоянен контакт с очи и др., поведение, демонстриращо увереност и баланс. Обръщението към страните: при казуси с личен елемент е добре да бъдат използвано обръщение в първо лице, единствено число и учтива форма – „Вие, Иван, какво мислите по този въпрос?“ Хората научават собственото си име от най-ранна детска възраст, затова те повече са свикнали с него и реагират на подсъзнателно ниво по-добре, когато се обръщате към тях на собствено име. Обръщения с титли и фамилни имена /д-р Петров, доц. Иванов/ е подходящо повече в процедура по медиация по търговски, политически и други формални спорове. Винаги е препоръчително още в началото да се попитат страните, как предпочитат да се обръщате към тях. Позволени ли са шегите в процедурата по медиация? – Да, при условие, че са с мярка и приложени с уважение към страната и нейния казус. Не трябва да бъде нарушавано личното пространство на страните. Деликатните шеги са позволени с цел разчупване сериозността на разговора и разведряване на обстановката, за да се поведат преговорите към по-безопасна зона, извън емоционалната натовареност на миналото. Важно е страните да бъдат държани тук и сега, да не ровят назад, ако не е необходимо, да гледат напред към един успешен завършек на диалога между тях.
Допускане на лица в стаята за преговори: Важно е да се обърне внимание на това, кой присъства в стаята за медиация още в началото на процедурата. Проверката на легитимация е задължителна, както и проверката на упълномощаването на адвокатите. Ако адвокатът присъства със страната, която представлява, не е наложително да прилага изрично писмено пълномощно поради устното упълномощаване в срещата, но ако се явява само той в преговорите, задължително трябва да покаже писмено изрично пълномощно от своя доверител за участие в процедура по медиация. Съдебният процес е различен от процедурата по медиация, затова следва адвокатите, упълномощени по съдебното дело, да имат и изрично пълномощно за участие в процедурата по медиация, ако те се явяват и по нея. Друг важен момент, на който медиаторът следва да обърне внимание е, дали да допуска в стаята за преговори други лица, различни от страните в съдебното дело – например роднини, съпрузи и други лица, които влияят върху вземането на решения. Могат да бъдат допускани и експерти, оценители, преводачи, социални работници и др., като съответно е задължително всички те да подписват писмена декларация за конфиденциалност, както и адвокатите.
Работа с адвокатите: Адвокатите са професионални войни, тренирани в съдебни битки за защита интересите на своите доверители. Те упражняват единствената професия, изрично спомената в Конституцията на Република България[4] – чл. 30 (4) „Всеки има право на адвокатска защита от момента на задържането му или на привличането му като обвиняем“; и (5) „Всеки има право да се среща насаме с лицето, което го защитава. Тайната на техните съобщения е неприкосновена“; чл. 56 – „Всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси. В държавните учреждения той може да се явява и със защитник.“ Адвокатската професия е строго нормативно регулирана съгласно Закона за адвокатурата[5] и Етичния кодекс[6] към него. Поради това медиаторът следва да обърне специално внимание и не може да откаже достъп на адвокат в стаята за преговори, стига той да е удостоверил пълномощията си за представителство на своя доверител в процедурата по медиация. Адвокатът може да бъде голям помощник на медиатора, ако съзнава ролята си в процедурата - на консултант на своя доверител, и ако съблюдава строго принципа за ненамеса в решенията на медиатора по повод водене на процедурата по медиация. Често се случва, обаче, адвокати, които имат правоспособността на медиатори, да се опитват да влияят на водещия процедурата медиатор, което е недопустимо и грубо нарушение на професионалната етика. При установяване на такова поведение, медиаторът следва да проведе индивидуална среща с адвоката и да отправи предупреждение за евентуалните последици от него, а именно - нарушаване принципа на равнопоставеност и решение на медиатора да прекрати процедурата съгласно чл. 29 от Наредба 2 към Закона за медиацията – „Медиаторът има право да прекрати медиацията, ако собствената му преценка и етика го навеждат на мисълта, че медиацията не протича по законен или етичен начин.“
Тайминг: Важно за една успешна процедура по медиация е ритмичността на провеждането й. Често в обученията по медиация се говори за търпение, емпатия от страна на медиатора, но от гледна точка на ефективността е важно все пак разположението на срещите във времето да не е твърде разкъсано и да е ритмично. Също така следва и да се съблюдава и срока съгласно чл. 15, ал. 1, т. 6 от Закона за медиацията, съгласно който процедурата по медиация се прекратява ех lege с изтичане на 6-месечен срок от датата на откриването й. С примането през 2025 г. на новите правила на чл. 140а и чл. 140б, ал. 3 от Гражданско-процесуалния кодекс[7] следва и да се взема под внимание определения от съдията срок за провеждането на медиацията по делото. Изцяло от медиатора зависи осигуряването на тази дисциплина на страните, на техните адвокати и помощници, както и ритмичното провеждане на срещите. Най-оптималният вариант е провеждане на срещи през седмица, тъй като този тайминг позволява осмисляне на информацията от предходната среща, вземане на становище от друг определящ фактор в процеса / казуса, на решение, или снабдяване с информация или с експертиза, оценка и други необходими допълнителни елементи при преговорите.
Гъвкавост: Добрият медиатор проявява гъвкавост в процедурите, които води. Разкрива за страните и адвокатите им всички възможни канали за комуникация, включително и модерните чрез текстови съобщения, комуникационни групи за видеоконферентни срещи, имейл-листи за обмен на документи и проекти на споразумения.
Подаръци: Може ли медиаторът да получава подарък от страните и какво се разбира под „подарък“? Кутията бонбони, букетът цветя или обядът след успешна медиация подарък ли са? Деликатна тема е това и е индивидуална за всеки медиатор съгласно собствената му ценностна система, общоприетите социални, етични и културни норми. Препоръчително е медиаторът да се въздържа от всякакви въздействия и подаръци по време на висящата процедура по медиация, предвид съблюдаване принципа на равна отдалеченост от страните, на неутралност и безпристрастност. Но все пак преценката следва да е и в конкретния контекст на казуса, тъй като понякога един отказан подарък, поднесен в знак на уважение при преговори на високо междукултурно ниво, може да попречи на изграждането на доверителното отношение между медиатора и страните и съответно да доведе до междукултурни противоречия, а оттам до неуспех в преговорите.
Работа при усложнени казуси: Често в практиката на медиатора може да се случи да бъде сезиран за работа по един висящ съдебен спор, а при първата среща и вникване в детайлите да се установи, че между същите страни има висящи още две и повече дела /14 висящи дела, заведени между двама съпрузи – развод, дружествени, вещни за общи жилищни и ваканционни имоти в страната и чужбина, данъчни за злоупотреби, прокурорски жалби за злоупотреби с еврофондове и др., е най-фрапиращият случай от моята практика/. При такива усложнения следва първо да се приоритизират темите. Например: при развод със спор за родителски права, издръжка и делба след развода, винаги е препоръчително да се започне с работата по постигане съгласие по въпросите за децата, предвид съблюдаването на основния принцип в такива ситуации – най-добрият интерес на детето. Разговорите за пари и материални ценности се оставят за накрая, като винаги при достигане на завършек на единия от етапите на преговорите се прави обобщение на постигнатото и поощряват страните да продължат в същия добър дух на съгласие и по следващите теми до изчерпването им. Най-големите способности на медиатора следва да бъдат проявени при „пазарлъка“ – когато всичко е изяснено и дори записано, но остава уточняването на конкретните суми. Никога медиаторът не трябва да се отпуска в края, предвид голямото количество извършена работа в етапните на преговори, тъй като точно в края малките камъчета могат да обърнат колата и всички усилия да бъдат провалени. Например това е темата за разноските по делото, кой да ги поема – най-често се договаря те да останат за страните така, както са ги направили до момента, но понякога има и изключения, които детайлно трябва да бъдат обсъдени със страните и техните адвокати. Приоритизирането, поетапното решаване на всяка част от пъзела, отделяне на спорното от безспорното, голямото търпение и прецизност са ключови в този тип казуси.
Заключение
Предвид динамиката на развитие на технологиите и процесите в съвременното общество, както и във връзка с поддържане високо ниво на подготовка на медиаторите, следва те да бъдат нормативно задължени, периодично да обновяват своята теоретична и практическа подготовка, както и да актуализират познанията си в областта на правото, психологията и другите свързани с дейността им науки.
Необходимо е също така и да преминават през задължителен стаж в реални медиации с медиатор-наставник, както и периодично да им бъде извършвана супервизия от опитни медиатори със стаж над 10 години и/или с над 30 медиационни процедури в реална среда.
Библиография:
Проект „Повишаване капацитета на организациите, които обучават медиатори, чрез изработване на Стандарти за обучение на медиатори“, изпълняван от фондация „Партньори-България“ № BG05SFOP001-3.003-0081
[1] Закон за медиацията - обн. ДВ. бр. 110 от 17 Декември 2004 г., изм. ДВ. бр. 86 от 24 Октомври 2006 г., изм. ДВ. бр. 9 от 28 Януари 2011 г., изм. ДВ. бр. 27 от 1 Април 2011 г., изм. и доп. ДВ. бр. 77 от 18 Септември 2018 г., изм. ДВ. бр.17 от 26 Февруари 2019 г., изм. и доп. ДВ. бр.11 от 2 Февруари 2023 г., изм. ДВ. бр. 57 от 5 Юли 2024 г., изм. и доп. ДВ. бр. 55 от 8 Юли 2025 г.
[2] Наредба № 2 Закон за медиацията - Обн. ДВ. бр. 26 от 27 март 2007 г., изм. ДВ. бр.29 от 8 април 2011 г., изм. ДВ. бр.100 от 15 декември 2017 г., изм. и доп. ДВ. бр.15 от 21 февруари 2020 г.
[3] Проект „Повишаване капацитета на организациите, които обучават медиатори, чрез изработване на Стандарти за обучение на медиатори“, изпълняван от фондация „Партньори-България“ № BG05SFOP001-3.003-0081
[4] Конституция на Република България - Обн. ДВ. бр.56 от 13 Юли 1991г., изм. ДВ. бр.85 от 26 Септември 2003г., изм. ДВ. бр.18 от 25 Февруари 2005г., изм. ДВ. бр.27 от 31 Март 2006г., изм. ДВ. бр.78 от 26 Септември 2006г., изм. ДВ. бр.12 от 6 Февруари 2007г., изм. и доп. ДВ. бр.100 от 18 Декември 2015г., изм. и доп. ДВ. бр.106 от 22 Декември 2023г., изм. ДВ. бр.66 от 6 Август 2024г.
[5] Закон за адвокатурата - обн. ДВ. бр.55 от 25 Юни 2004г., изм. ДВ. бр.43 от 20 Май 2005г., изм. ДВ. бр.79 от 4 Октомври 2005г., изм. ДВ. бр.10 от 31 Януари 2006г., изм. ДВ. бр.39 от 12 Май 2006г., изм. ДВ. бр.105 от 22 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.59 от 20 Юли 2007г., изм. ДВ. бр.69 от 5 Август 2008г., изм. ДВ. бр.53 от 13 Юли 2010г., изм. ДВ. бр.101 от 28 Декември 2010г., изм. ДВ. бр.82 от 21 Октомври 2011г., изм. и доп. ДВ. бр.97 от 7 Декември 2012г., изм. ДВ. бр.32 от 22 Април 2016г., доп. ДВ. бр.110 от 29 Декември 2020г., изм. и доп. ДВ. бр.17 от 26 Февруари 2021г.
[6] Етичен кодекс на адвоката - приет с Решение № 324 от 08.07.2005 г. на Висшия адвокатски съвет
Обн. ДВ. бр.60 от 22 Юли 2005г., изм. ДВ. бр.43 от 8 Юни 2010г., изм. и доп. ДВ. бр.31 от 7 Април 2023г., изм. ДВ. бр.14 от 18 Февруари 2025г.
[7] Гражданско-процесуален кодекс - обн. ДВ. бр.59 от 20 Юли 2007г., изм. ДВ. бр.50 от 30 Май 2008г., изм. ДВ. бр.63 от 15 Юли 2008г., изм. ДВ. бр.69 от 5 Август 2008г., изм. ДВ. бр.12 от 13 Февруари 2009г., изм. ДВ. бр.19 от 13 Март 2009г., изм. ДВ. бр.32 от 28 Април 2009г., изм. ДВ. бр.42 от 5 Юни 2009г., изм. ДВ. бр.47 от 23 Юни 2009г., изм. ДВ. бр.82 от 16 Октомври 2009г., изм. ДВ. бр.13 от 16 Февруари 2010г., изм. ДВ. бр.100 от 21 Декември 2010г., изм. ДВ. бр.5 от 14 Януари 2011г., изм. ДВ. бр.45 от 15 Юни 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.49 от 29 Юни 2012г., доп. ДВ. бр.99 от 14 Декември 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.15 от 15 Февруари 2013г., изм. ДВ. бр.66 от 26 Юли 2013г., изм. ДВ. бр.53 от 27 Юни 2014г., изм. ДВ. бр.98 от 28 Ноември 2014г., изм. и доп. ДВ. бр.50 от 3 Юли 2015г., доп. ДВ. бр.15 от 23 Февруари 2016г., изм. ДВ. бр.43 от 7 Юни 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.8 от 24 Януари 2017г., доп. ДВ. бр.13 от 7 Февруари 2017г., изм. ДВ. бр.63 от 4 Август 2017г., изм. и доп. ДВ. бр.86 от 27 Октомври 2017г., изм. ДВ. бр.96 от 1 Декември 2017г., изм. и доп. ДВ. бр.102 от 22 Декември 2017г., изм. и доп. ДВ. бр.42 от 22 Май 2018г., изм. и доп. ДВ. бр.65 от 7 Август 2018г., изм. и доп. ДВ. бр.38 от 10 Май 2019г., изм. ДВ. бр.83 от 22 Октомври 2019г., изм. ДВ. бр.98 от 13 Декември 2019г., изм. и доп. ДВ. бр.100 от 20 Декември 2019г., доп. ДВ. бр.68 от 31 Юли 2020г., изм. и доп. ДВ. бр.98 от 17 Ноември 2020г., изм. и доп. ДВ. бр.110 от 29 Декември 2020г., изм. ДВ. бр.9 от 2 Февруари 2021г., изм. и доп. ДВ. бр.15 от 19 Февруари 2021г., изм. ДВ. бр.15 от 22 Февруари 2022г., доп. ДВ. бр.62 от 5 Август 2022г., изм. и доп. ДВ. бр.102 от 23 Декември 2022г., изм. и доп. ДВ. бр.11 от 2 Февруари 2023г., доп. ДВ. бр.66 от 1 Август 2023г., изм. и доп. ДВ. бр.80 от 19 Септември 2023г., изм. ДВ. бр.85 от 10 Октомври 2023г., изм. ДВ. бр.102 от 8 Декември 2023г., изм. и доп. ДВ. бр.39 от 1 Май 2024г., изм. ДВ. бр.57 от 5 Юли 2024г., изм. и доп. ДВ. бр.67 от 9 Август 2024г., изм. ДВ. бр.26 от 27 Март 2025г., изм. и доп. ДВ. бр.55 от 8 Юли 2025г., изм. ДВ. бр.63 от 1 Август 2025г.
